сряда, 5 ноември 2014 г.

Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 2: Рилски манастир.

В първата част на Еднодневната разходка до Рилския манастир ви разказах за Стобските пирамиди. След двучасовата разходка до пирамидите идва ред да се отправим и към самия манастир.




По пътя забелязвам няколко нови за мен неща - още едно доказателство, че този район е неизчерпаем от интересни места за разглеждане. На около километър след гр. Рила от дясната страна на пътя виждам табела "Екопътека Водопади Бохемия". В последствие разбирам, че екопътеката е изградена през 2011г. от туристическо дружество "Рила" с помощта на доброволния труд на местните хора. Тя представлява кратка и живописна пътечка, която преминава през 11 водопада, а по маршрута й има беседка за отдих и пикник. Веднага поставям мястото в списъка за следващото посещение на Рилския манастир.

Водопади Дяволски води
Малко по-нататък, край с. Пастра, вдигам поглед към тъкмо раззеленяващата се гора и виждам неповторима гледка, която ми е убягвала до този момент - каскада от водопади, които главоломно препускат през зеленината на дърветата. Отново в последствие разбирам от Фотопътеводитея на българските водопади на Иво Николов, че това е каскадата Дяволски води. Името им произхожда от дяволски стръмния склон, от който се спускат. Интересно название за района на Рилската обител :) Достъпът до тях е почти невъзможен, но гледката от крайпътното ханче си заслужава в достатъчна степен, особено през пролетта и особено, ако седнете на прясна пъстърва. Ние си оставихме това удоволствие за следващата пролет, заедно с посещението на екопътека Бохемия.

Следващата ни спирка е манастира.


2. Рилски манастир

Вярвам, че няма българин, който да не е чувал за Рилския манастир и да не знае неговата история. Ще бъде крайно неуместно да разказвам за тази Света обител, тъй като каквото и да напиша, то със сигурност ще бъде преписано. Затова ще споделя дребните неща, които са ме впечатлили при многократните ми посещения през годините.


Западно крило на Рилски манастир

За последните, да речем, 20 години обликът на манастира се е изменил неколкократно. Спомням си моменти, в които фасадата бе занемарена, стенописите по външните стени на църквата - избледнели от пипане, по етажите бе разрешено да се ходи, огромният казан в магерницата бе пълен с монети, а почернените от огъня стени - издраскани с имената на посетителите. По онова време манастирът бе уютно местенце, по двора на което се разхождаха монаси. 

Главната съборна църква "Рождество Богородично"

Днес Рилският манастир вероятно е една от най-посещаваните ни забележителности, поради което, според мен, до голяма степен е загубил духовния  си облик и е комерсиализиран. Положителната страна е, че при последното ми посещение през пролетта на 2014г. фасадите бяха прясно реновирани, стенописите в перфектно състояние и навсякъде бе чисто и спретнато. Имаше време, в което единственото място, за което се заплащаше беше музея, а днес се таксуват отделно всички забележителности в комплекса, т.е. Музея, Хрельовата кула и музейчето в приземната част на източното и северното крило (всяко по около 5 лв.), а магерницата като че ли дори вече не е отворена за посещение.

Отивайки в Рилския манастир, освен Главната съборна църква "Рождество Богородично" е важно интересно да се качите на Хрельовата кула, да видите кръста на монаха Рафаил в музея, ръката на Иван Рилски пред иконостаса в църквата и гроба на Неофит Рилски на двора от дясната страна на църквата.


Хрельовата кула

Хрельовата кула
Хрельовата кула ме впечатли още като дете, защото се чудех за какво му е било на манастира да има крепостно-отбранителна кула вътре в двора, при все че той самият прилича на крепост погледнат отвън, а и кулите обикновено са изграждат редом с крепостните стени. В последствие разбрах, че кулата е служела не само за защита на монашеското братство и скривалище на манастирските ценности, но и за затвор и изолатор на душевно болни.  Тя е построена от протосеваст Хрельо Драговол в периода 1334 - 1335 г., когато манастирът е преместен на днешното му място. Височината й е 23 м. Посветена е на Св. Иван Рилски. На 5-тия, последен етаж е параклисът "Преображение Христово", който е с необичайна иконография. През 1844г. на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария, която днес служи за павилион за сувенири.


Кръстът на Рафаил

Рафаиловият кръст е второто нещо, което за мен е ключово в Рилския манастир и не трябва да бъде пропускано. Той е изложен в музея на манастира. Изработен е от монаха Рафаил от цяло парче дърво с височина около 80 см. и широчина около 40 см. По него монахът работи с игла в продължение на 12 години и изписва 650 малки фигурки в над 100 религиозни сцени. Когато го завършва през 1802 г. монахът е загубил зрението си. 


Ръката на Св. Иван Рилски

Третото нещо, което е важно да имате предвид, но е възможно да не успеете да видите е ръката на Св. Иван Рилски, поставена под стъкло в специална ракла  пред иконостаса на Съборната църква. Раклата обикновено е покрита с плащеница, която поповете вдигат в много редки случаи. Ако не сте наясно предварително какво да очаквате, дори може да пропуснете редките случаи, в които ви се дава възможност да се поклоните пред мощите на светеца. Трябва да следите за опашка, която тръгва от дясно на иконостаса, минава пред него и излиза от ляво. Наредете се дори и да не сте сигурни за какво. Попът ще приближи към вас, може да го попитате. Той ще ви обясни какво да направите.


Чучурът, изработен от дядото на Еми преди около 100 год.
Имам принцип, че когато се връщам на някое място, трябва да науча нещо ново за него, за да не е посещението напразно. С Рилския манастир ми е все по-трудно, но при последното посещение нещата се случиха от само себе си. Изведнъж Еми, която бе част от компанията ни при посещението, каза: "Елате да ви покажа чучура на дядо ми". Първата ми мисъл бе "За да изградиш чучур в манастир или трябва да си местен майстор, или прочут майстор - според големината и важността на манастира. А предвид, че сме в Рилския манастир, със сигурност трябва да важи второто. "Дядо ти трябва да е бил прочут майстор" отбелязах аз, а тя отвърна "Ееее, чак пък прочут!" Няколко месеца по-късно Еми разкри историята на чучурите - от София, през Рилския манастир, та чак до основополагането на завода Видима в Севлиево.  

След посещението на манастира бяхме планирали да проверим дали сме праведни в пещерата на Св. Иван Рилски. Излязохме от източния вход на манастира, не пропуснахме да хапнем от така известните риломанастирски мекици и оставихме колата при къмпинг "Зодиак". Срещнахме приятели, които ни казаха, че пещерата е ей там, съвсем наблизо, става за пеша. След къмпинга има голяма поляна вляво на пътя с ясно очертана в тревата пътека и табела "към пещерата". Хванахме оттам. След около 20 минути достигнахме до нещо, което на пръв поглед приличаше на изоставен малък манастир.

Напред към Част 3: Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука" и пещерата на Св. Иван Рилски

Няма коментари:

Публикуване на коментар