Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 3: Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука" и пещерата на Св. Иван Рилски

Назад към Част 2: Рилски манастир

3. Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука". 

Сгушен в гората, далеч от оживените тълпи около Рилския манастир, почни никому неизвестен, под дебелите сенки на буковете се крие малкият комплекс на църквата Свети Апостол и Евангелист Лука. До него се стига като се тръгне право нагоре от голямата поляна над къмпинг Зодиак. 

Обителта прилича на изоставена, дворните порти са затворени, но отключени. От табелата извън двора се информираме за името на църквата и че е изградена в края на 18 век в чест на братовия син на Св. Иван Рилски - Лука, който е живял при отшелника. Според житията на Светеца, на това място Лука бил ухапан от змия и починал. Църквата е изписана през 1789-1799 година от неизвестни майстори. 

Поглед отвън към църквата Св. Апостол и Евангелист Лука

Престрашаваме се да открехнем вратите и да влезем в запустелия двор. Сградите са заключени. Можем единствено да надникнем през замъглените от времето и паяжините прозорци, но не виждаме почти нищо. Навсякъде по стените около входа с молив са издраскани имена на хора, най-вече жени. Оставени са и дати - между 1947 год. и 1955 год.

Пространството около входа на църквата е гъсто изписано с имена и дати 

Продължаваме по-навътре в дворчето. На горното ниво има и още една църква. Двуетажна е, дори малко прилича на плевня с балкон. Около нея са нахвърляни дърва, стара слама и всякакви други изоставени стопански пособия. А под обрасналата с пълзящи растения земя се вижда, че някога двора е бил обработван. От табела разбираме, че това е параклисът "Покров Богородичен" и е построен през 1805г. от майстори от с. Рила върху основите на по-стара култова сграда. 

Църквата "Покров Богородичен"

Макар и доста изоставено, мястото е позитивно, усеща се спокойствие и хармония. Между двете нива на двора два чучура сипят вода в многовековно каменно корито и огласят цялата гора. А малко по-нагоре по-любопитните ще забележат сграда, потънала под слоевете на времето. Да се ненадява човек какви неща може да открие в гората.

След кратка почивка и наслада от странното място, което сме открили в гората, продължаваме напред.

4. Църква "Успение на Св. Иван Рилски и пещерата-жилище на отшелника

След малко пълзене по  рилските пътеки и преминаване на буйна пролетна река достигаме до църквата "Успение на Св. Иван Рилски". Тук отново срещаме хора. Това е най-отдалечената точка от манастирското ядро. Мястото изглежда важно, но някак не успяваме да получим достатъчно информация. Разбираме, че тук е имало малка църквица, която е била пристроена по времето на Неофит Рилски, за да се изгради килийно училище. Църквата изглежда буквално вградена в скалата, а стряхата й образува тунел по пътеката към пещерата на Св. Иван Рилски.

Църквата "Успение на Св. Иван Рилски"

Поемаме към пещерата и се шегуваме кой от нас е неверникът. Още от деца знаем историята, че когато Св. Иван Рилски бил прокуден от родното му село Скрино и дошъл в Рила, за да стане отшелник, живял в тази пещера и се хранел само с горски плодове. Чувала съм дори, че тялото му е запазено до днес именно заради начина му на хранене. 

Изходът от пещерата

В пещерата има теснина и поверието е, че през нея могат да минат единствено праведните. На входа на пещерата хората оставят листчета с пожелания. Стената прилича до голяма степен като тази при балкончето на Жулиета във Верона. 
Изкачваме се по стръмните стъпала и запазваме тишина. Пристъпваме навътре, а там е съвършено тъмно. Трудно е дори да видиш къде е изхода. Когато очите ни посвикват, виждаме на едва процеждащата се светлина, че върху камъка в пещерата са поставени икони.
Пролетното време е направило пещерата мокра и хлъзгава, което прави изкачването трудно. За миг ни идва на ума дали да не се върнем. Нима всички сме грешници? С напипване разбираме къде е дървената стълба към изхода на пещерата. Много бавно, един по един успяваме да се изкачим по стъпалата и да излезем през покрива на пещерата.

Навръщане хората ни показват истинската пътека до пещерата. Тя се намира доста над поляната над къмпинга, на която завихме ние. Има отбивка на пътя и големи табели, а пътеката е широка - не можеш да я сбъркаш. Все пак, малката пътечка със скритите от гората и времето църквички си заслужава!

Началото на пътеката за църквата "Успение на Св. Иван Рилски" и пещерата-жилище на отшелника

Приятна разходка!