Самуилова крепост и Камешнишки водопад

На втория ден от нашата великденска почивка решихме да отскочим от Сандански (Ден 1) до Самуиловата крепост. Макар че бяхме решили да го караме лежерно, тази една единствена забележителност за мен не бе достатъчна за цял ден. Затова докато пътувахме заотварях едно по едно всички приложения с туристически забележителности в България, които имам свалени на телефона си и когато вече почти ядосано, че не откривам нищо, щях да изрева "няма ли кой да създаде един нормален мобилен пътеводител", Калин каза: "Една колежка ми спомена за един водопад в селата над крепостта, в полите на Беласица". Затова търсенето се превърна в питане към Гугъл - "водопад около Самуилова крепост". Така попаднахме на Камешнишкия водопад.

Ето къде се намират двете места едно спрямо друго. Точката с червения пин и надпис Unnamed Rd е мястото, на което оставихме колата и използвахме за изходен пункт за водопада. Намира се при бунгала Камена над с. Камена. А северната точка е Самуиловата крепост.

1. Самуилова крепост

От Сандански до крепостта се стига за около 40 мин. като се преминава през Петрич и покрай Рупите. Пътят до Петрич беше ужасен, но беше в ремонт и се надявам до началото на лятото на 2016 г. да придобие по-европейски вид. След Петрич до крепостта е нормален междуселски път без особено големи кратери. 

Крепостта се пада от лявата страна на пътя и пред входа на парковия комплекс има неголям безплатен паркинг. След портала за комплекса се върви за кратко по поречието на р. Струмешница. В тази част по брега има масички и пейки на сянка под дърветата, което е страхотно място за обяд и пикник за хората, които са решили да изкарат там целия ден. Има и чешма. За самата крепост се преминава по мост над реката и се стига до касата, където се продават билетчета за вход. За възрастни цената е 3 лв. Оттук нататък се изкачвате към крепостта, която е разположена на хълм. 

Всъщност крепост може би е силно казано. Комплексът представлява земно укрепление, което е било изградено от цар Самуил с цел да прегради пътя на византийския император Василий ІІ по пътя му към България. По по онова време императорът усилено се е борел да си възвърне загубените балкански територии. Локацията на Самуиловата крепост е стратегическа. Разположена е в Ключката клисура, между планините Огражден на север и Беласица на юг. От най-високата й част се разкрива красива панорамна гледка към клисурата.

Гледка от Самуиловата крепост на запад към Ключката клисура

Както казах по-горе, това не е типичната средновековна крепост, която сме свикнали да виждаме по нашите земи - с останки от царски дворец, църкви и т.н. Това е земно укрепление, което се състои от три вала и два рова между тях, разположени концентрично по скатовете на хълма. Т.е. единственото зидано тук са стените на първия, най-вътрешен вал (най-вътрешните крепостни стени) и камъните са служели само за подпора на стената от външната страна. В момента на крепостта този зид е почти незабележим. Всеки от трите вала представлява насип от пръст и надлъжно и напречно наредени дървени греди, които да задържат насипа. Постройките във вътрешността на укреплението са били землянки - вкопани жилища с дървена обшивка, които са били свързани по две с общ проход помежду им. Покривите са били двускатни. 

Землянка - жилище в Самуилова крепост

В началото на комплекса има възстановка на землянки. После се стига до монумент на Самуил, в който има зала с експозиция. Тук всеки посетител може да си припомни уроците по история от 6-ти и 12-ти клас, в които учехме за трагичната гибел на самуиловите войници: След многократните опити да навлезе в България и да си върне земите, Василий ІІ успял да заобиколи укреплението на Самуил през планината Беласица и да го нападне в гръб. Самият Самуил бил спасен от сина си и отведен в Прилеп. Голяма част от войниците му били убити, а тези, които останали живи, били ослепени. На всеки 100 слепи Василий ІІ оставил по един с едно око и ги изпратил при Самуил. Като видял българският цар тази гледка, сърцето му не издържало. След три дни умрял.

Монумент със зала

В експозиционната зала ще си припомните още много от историята в края на Първото българско царство. 

От монумента се продължава към третия, най-горен вал на крепостта. Това е валът с най-много землянки. Интересно е решението по пресъздаването им - те не са възстановени, а са маркирани на земята с настилка. Тук е открита и една по-различна землянка - доста по-голяма по размер и с разкрита пещ в югозападния ъгъл. За нея се предполага, че е била полевата резиденция на царя. Тя е частично възстановена и покрита с хале, в което има информационни табели за всеки един обект на територията на укреплението, а също и за процеса по провеждането на разкопките.

Наблюдателна кула

Заобикаляйки халето на царската землянка се натъкнахме на интересен обект. За няколко стотни от секундата наред с недоумението в главата ми се стрелнаха няколко предположения - Що за соц бетон е това? - извънземна чиния, мини Бузлуджа, паметник а-ла 1300 години България, но му липсва петолъчката? Приближавайки се прочетохме табелата: "Каменна основа на наблюдателната кула, чиято горна част е била дървена. От нея са наблюдавани подстъпите към укреплението." Все още се главоблъсках - виждам каменната основа, но защо е излято това ужасно бетонно чудо отгоре й? Качвайки се по стълбите към ринга между четирите колони, картинката започна да ми се изяснява. Соц археолозите са заложили на практичността и издръжливостта във времето, а не на красотата - въпросната извънземна чиния тип мини Бузлуджа пресъздава гледката от дървената горна част на кулата и същевременно дава възможност да се погледне от птичи поглед каменната й основа. Е, след като достигнах до това заключение, вече не бях толкова негативно настроена към това чудо на архитектурата. Наблюдателната кула бе и кулминацията, и заключението на посещението ни в Самуиловата крепост. След кратко хапване на бебешко пюре на сянка, се отправихме към Камешнишкия водопад.

2. Камешнишки водопад

Както писах по-горе, най-близкия изходен пункт за водопада е от с. Камена. Самият водопад се намира между селата Самуилово и Камена. Прочетохме, че може да се тръгне и от с. Коларово, откъдето преходът е около 3 часа по широка и добре маркирана пътека. Ние заложихме на кратката версия - от бунгала Камена (41.361086, 23.072139) кратък преход от 35 мин. до водопада. Първоначално се тръгва покрай едни изоставени бунгала, скрити в тревата, при които реката се преминава по малко мостче. После следва хоризонтална пътека с много интересна гора с криви клони.

Гората към Камешнишкия водопад

По-нагоре пътеката е стръмна, дори на места екстремна. Редува слизания и качвания. Маркирана е добре. В последният участък преди водопада са изградени много мостчета, дървени стълби и парапети, които са доста хлъзгави и нестабилни при влажно време. За сметка на това гората е много красива и макар и малко по-сложен с бебе, преходът наистина си заслужава. Като казвам по-сложен, имам предвид по-сложен за спонтанна разходка - по маратонки и без туристически щеки, както в случая бяхме екипирани ние. Ако тръгнете с добра екипировка и с нагласа за планински преход, нещата биха изглеждали по съвсем друг начин.

Пътеката към Камешнишки водопад в последната й част

Камешнишки водопад

Северните склонове на планината Беласица са изпълнени с малки и очарователни реки - Габровско дере, Свигьовица, Ремешница, Ключка, Яворнишка, Камешница, Коларска, Елешнишка, Иваник и Луда мара. Както виждте от имената им, всяка една от тях е кръстена на селото, до което достига след като напуска Беласица. Макар и с малък и непостоянен режим, тези реки са от ключово значение за населението в полите на планината - служат за питейна вода и за напояване. Всяка от тях крие по няколко водопада, скачащи през непроходими урви. Това е и причината до скоро те да не са били известни. Например, Камешнишкия водопад е първият и най-високият (21 м.) от каскада от няколко водопада. За наше съжаление след зимата никой не бе минавал по пътеката по-нагоре, а ние не бяхме добре екипирани, поради което предпочетохме да не откриваме тайнството на всички красоти на р. Камешница. Мисля си, че Беласица несъмнено може да бъде наречена планина на водопадите и за следващото ни посещение там ще бъдем по-добре подготвени, за да съберем максимално от добрата енергия на чистата вода.